За последно такъв дълъг горещ период е имало у нас през 2007 година. Това заяви климатологът Симеон Матев, който е главен асистент доктор в катедрата „Климатология, хидрология и геоморфология“ към Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
„Акцентът на тазгодишната гореща вълна у нас е в продължителността на периода с високи температури“, каза Матев.
„Юли е най-топлият месец и през него е нормално да има дни с екстремно високи температури от 35-40 градуса„, обясни климатологът, попитан дали след дъждовната пролет са обичайни такива високи температури, каквито имаме от една седмица у нас.
„Обичайно е да има и дълги горещи вълни, защото сега се намираме в „сърцето“ на лятото и през това време на годината се измерват едни от най-високите температури“, каза Симеон Матев.
„Необичайното обаче е свързано с продължителността на периода с тези високи температури. Това вече се случва сравнително рядко и последно толкова дълъг период с такава положителна аномалия на дневна база, при която пети ден се изчислява средната температура и сравнявайки я с нормата, се вижда, че за около седмица вече над 4 градуса е по-топло от обичайното.
Такива дълги периоди вече не са обичайни, за последно такъв период имахме през 2007 г., или от 2007 г. не сме имали толкова дълъг и аномално топъл период“, каза климатологът, цитиран от БТА.
„Необичайното е в продължителността на тази положителна аномалия за повече от 4 градуса на дневна база„, каза Симеон Матев.
Той отбеляза, че до момента, през това лято, най-високата измерена температура у нас е от 41 градуса, като в Русе, през последните десетина дни, бяха измерени 40,5 градуса.
„Ако я сравним с подобни горещи вълни, ще видим, че по този показател дори и тази гореща вълна отстъпва, защото, например, през 2007 г. в Русе бяха измерени близо 44 градуса. В Сандански е имало 44,6 градуса, или с 3-4 градуса по-високи от сегашните температури.
Отново се връщам на продължителността на сегашния горещ период и това е по-особеното, макар и че не е с толкова екстремно високи температури, продължава по-дълго топлото време“, отбеляза главен асистент д-р Симеон Матев.
Горещи вълни е имало в България и през 1987 г., и през 1988 г.
„И преди сме имали горещи вълни, през 1987 и 1988 г. също у нас имаше 40-градусови горещини, а през 1916 г. в Бойчиновци е имало 44 градуса“, обясни климатологът.
„Исторически погледнато сме имали екстремно високи температури, но обикновено те са били за един или за два дни, а след тях е имало застудявания и температурите са се понижавали, дори и под нормата.
А сега какво се случва – имаме няколко дни с пик на горещината, и тези пикове се прекъсват не от застудяване, а от понижение на температурите само с 2-3 градуса – или те отново остават по-високи от обичайното.
Това е разликата на тазгодишната гореща вълна, защото пиковите горещи дни не са прекъсвани от интензивни застудявания, а са прекъсвани пак от горещо време, но с малко по-ниски температури.
Но това намаление на температурите, дори в София, която е на 550 метра надморска височина и е близо до планини, и в нея температурата не може да падне под 30 градуса, което е необичайното“, обясни Симеон Матев.
