Украйна е под все по-голям натиск на бойното поле. Европа отчаяно се опитва да увеличи производството на ракети и снаряди, но изпитва значителни трудности. The Economist обясни защо процесът не върви бързо.
ЕС не успя да изпълни обещанието си да достави на Украйна 1 милион боеприпаси до март 2024 г. На 15 март обаче бяха отпуснати 500 милиона евро за увеличаване на производството. ЕС трябва да достигне 2 милиона боеприпаси годишно до края на 2025 г. Въпреки бюджета, достигането нацелта има пречка: недостиг на експлозиви.
Всеки артилерийски снаряд съдържа 10,8 кг експлозиви като тротил, октоген или хексоген. Ракета тип Storm Shadow изисква още по-голям обем експлозиви – 450 кг. И проблемът е, че производителите на експлозиви не са уверени, че производството може да бъде увеличено.
Краят на Студената война принуди много производители да намалят или дори да спрат производството на експлозиви. Великобритания, например, затвори последното си подобно предприятие през 2008 г.
Последният голям производител на тротил остана в Полша. В продължение на десетилетия производството е калибрирано за ефективност в мирно време, а не за производство в индустриален мащаб, казва Йохан Хехерл, професор в университета на Бундесвера в Мюнхен. В резултат на това веригата за доставки има много малка способност да удовлетвори търсенето.
Има и няколко компании, които произвеждат високоенергийните материали по стандартите на НАТО: норвежкият завод Cherming Nobel и френският завод EURENCO.
Първият работи на пълен капацитет, а вторият има поръчки до 2030 г. Един вътрешен човек от индустрията отбелязва, че изграждането на завод от нулата може да отнеме от три до седем години.
Пример: Rheinmetall строи комплекс в Унгария, но производството няма да започне до 2027 г. Голям брой разпоредби за безопасност и опазване на околната среда също могат да възпрепятстват разширяването на капацитета, казва Кристиан Мьолинг от Германския съвет за международни отношения.
Проблеми от страна на производителя са недостигът на кадри, а съществуващите вече се пенсионират. Трудности има и с азотната киселина и нитроцелулозата – важни елементи на експлозивите и горивото. В момента производството на азотна киселина се използва главно за торове. Но тъй като производителите на торове страдат от по-високи разходи за енергия, производителите на експлозиви трябва да се борят с ограничени доставки.
Съществуват и уязвимости във веригата на доставки: памучните линтери, вид влакна, които са друга ключова съставка в нитроцелулозата, се внасят предимно от Китай.
Въпреки всички трудности, ЕС очаква годишното производство на боеприпаси да достигне най-малко 1,4 милиона снаряда до края на тази година.
Превод и редакция
