Гина Гърбова от Сухиндол, по-известна като Кина Двулевката, навърши 80 години. Момичето, чийто лик в продължение на цели 34 години краси една от най-използваните родни банкноти от соца, е родено на видната дата 9 септември 1944 г., но е записано в регистрите два дни по-късно.
Родена е в павликенското село Батак, но като ученичка се мести да живее в Сухиндол, където учи в реалната гимназия. През 1960 г. десетокласничката Кина и съучениците й са изпратени на лятна бригада на лозята в Сухиндол. Там внезапно пристига известният по това време фотограф Любомир Чаракчиев от София, който търси подходящи сюжети за снимки, с които да участва на международна фотографска изложба в ГДР.
Фотографът харесва младите и усмихнати момичета с кошници, пълни с грозде в ръце, и им прави десетки снимки. От многото фотоси накрая избира няколко, които изпраща за Германия. Там снимката на 16-годишната Кина печели първо място и е премирана и отличена.
Сюжети
През 1962 г., когато управляващите решават да търсят лица за новите банкноти, нареждат на една огромна маса десетки фотоси, представящи трудещи се българи от различни професии. Идеята на властниците е върху новите банкноти да бъдат представяни само трудови и героични сюжети. Тъй като за банкнотите от 1 и 5 лв. са избрани промишлени обекти, е решено върху двулевката да стои човешки образ, на работник. След дълго отсяване най-накрая е взето решение на двата лева да бъде откопирана снимката на фотографа Чаракчиев, на която Кина Гърбова бере грозде. За избора има значение и фактът, че в предишните соцемисии вече има поставяни подобни сюжети, макар и с розоберачки.
Никой в онова време изобщо не си прави труда да уведоми самата Кина, а още по-малко да иска нейното съгласие ликът й да бъде поставян върху парични знаци. Самата тя научава, че е станала популярна от своя свекър, който се връща от банката с няколко пачки от новите двулевки. По това време Кина тъкмо е родила първата си дъщеря. Свекърът хвърля пачките в кошчето на бебето с думите: „На, да имаш спомен от майка си“. По-късно по телефона се обажда и самият фотограф, който потвърждава новината.
Хонорар
За използването на лика й Кина получава еднократно 200 лв. от държавата. Единственото, което остава на жената за цял живот, е прякорът Кина Двулевката. „По онова време имаше много хора, които не вярваха, че аз съм на парите. Имаше и такива, които ми завиждаха. Но в моето село много ми се радваха“, споделя жената. Признава също, че никога не й е минавало през ума в онези години да търси фотографа и да иска от него някакъв, поне символичен хонорар заради това, че му е позирала.
През годините на соца Кина Гърбова редовно получава писма, в които възрастни и деца я молят да разкаже за своята история и как е попаднала върху банкнотата. Има и такива, които просто искат от нея автографи. Нито веднъж обаче дори не си е помисляла, че може да извлече някаква полза от известността си. Работи като домакин в стола на местната детска градина, а след това като готвач и домакин в стола на сухиндолския винзавод.
Винаги когато идват чужди делегации шефовете представяли Кина и разказвали историята с появата на лика и на банкнотата. Гостите оставали изумени как е възможно обикновена жена от народа да бъде избрана като символ на една от най-разпространените банкноти. Впрочем доста любопитно е, че от 1972 чак до 1996 г. върху българските банкноти има само две човешки лица – на Кина Гърбова и на партийния лидер Георги Димитров.
Една от зелените соцдвулевки се пази в Британския музей в Лондон. Там тя е редом до банкнотата от 500 лв. – емисия 1943 г. с лика на цар Симеон II.
Признание
У нас признанието идва доста по-късно. През 2015 г. по идея на кмета Пламен Чернев Кина Гърбова е удостоена със званието „Почетен гражданин на Сухиндол“. Днес 80-годишната жена живее като повечето български пенсионери сама и с мизерна пенсия, която не й стига за нищо. От общината в Сухиндол обаче не са я забравили. Възрастната жена е включена в Програмата за осигуряване на топла храна и всеки ден тя е посещавана от общински служители, които се интересуват от какво има нужда тяхната известна съгражданка.
Гордост на възрастната жена са тримата й внуци. Нито един от тях не е станал банкер, но и тримата са се реализирали успешно в престижни професии. „Сама съм, но това е тежестта на старостта. Никой не е щастлив, когато остарява.
Децата ми се разпръснаха из цяла България, но пак добре, че не са по света и идват да ме видят винаги, когато имат възможност“, споделя Кина. Без капчица тъга и съжаление тя споделя, че не пази нито една от банкнотите с нейния лик. „Имах няколко, но ги дадох на децата и внуците и не знам после какво е станало с тях. Но не съжалявам. Това е спомен от едно друго далечно време на моята младост, която никога няма да се върне“, споделя баба Кина Двулевката.
